Сигурен ли си, че това е екстази?

Когато човек  реши да вземе някакъв наркотик, това си е негов, личен избор. Ако  той се интересува какво представлява веществото, какви ефекти може да очаква и какви рискове би могла да му донесе употребата, може да потърси информация на ра

Когато човек  реши да вземе някакъв наркотик, това си е негов, личен избор. Ако  той се интересува какво представлява веществото, какви ефекти може да очаква и какви рискове би могла да му донесе употребата, може да потърси информация на различни места. Един ще попита приятел или познат, друг ще се порови в интернет, трети дори може да попита някой специалист... Възможности има.

Какво става  обаче, ако човекът, решил да вземе  нещо, дори не знае какво е то? В действителност често се случва. Нелегалните лаборатории за дрога не са фармацевтични заводи и това, което се произвежда там, не подлежи на качествен контрол. Дилъри, трафиканти, производители – те определено не дават отчет на никого какво са сложили вътре. Кой всъщност може да каже какво точно има в амфетите, екстазито, хероина и т.н. ?

На практика във всяко психоактивно вещество може да се сложат многобройни и  най-различни по вид примеси. Ограниченията  не са много. Те просто не трябва да са скъпи като цена, да могат да се направят на прах (ако например се добавят в наркотик на прах), да имат поне подобен цвят (това не е задължително). Понякога се добавят вещества, които имат подобен ефект като наркотика (например към стимулантите се добавят други стимуланти), но това също не е задължително.

Сега е  ред на сухите и досадни факти (просто е неизбежно). Единствените лаборатории в България, които  имат законовото право да изследват съдържанието на нелегалните наркотици, са тези към МВР. Най-голямата е в София и е част от Института по криминалистика и криминология (НИКК) към МВР. Ето какво са открили там в заловените количества дрога:

Екстази – в изследваните таблетки освен MDMA (това е веществото, което е трябвало да се съдържа в тях) са открити също хлорфенилпиперазин (СРР), MDEA, амфетамин и N-ethyl MDA.

Една малка  скоба: 

СРР (или  mCPP) е психоактивно вещество, което увеличава нивата на серотонин в мозъка и има ефекти, които наподобяват тези на екстази. Рисковете от употребата му са свързани със серотониново отравяне, както и със страничните му ефекти (например много често предизвиква жестоко главоболие).

MDEA e синтетичен емпатоген, чиито ефекти също наподобяват тези на екстази, но много често се описват като по-леки.

MDA пък още повече прилича по ефекти на екстази (стимулант и емпатоген), но с по-силно изразен халюциногенен ефект.

Това, което  често се случва, когато някой попадне  на някое от тези вещества (но без  да го знае), е той да очаква да усети  ефекти на екстази, но да не ги получи или  пък да не е достатъчно. И немалко хора тогава си казват: „Дали са ми нещо по-слабо, ще взема още едно хапче.” Тези хора така и не получават желаните ефекти, затова пък получават цяла торба с рискове и неприятно странично действие. Затваряме скобата.

Амфетамини – там пък се откриват най-често срещаните примеси кофеин, прокаин, хинин, пирамем, бензокаин, теофилин, парацетамол, а понякога и папаверин (това е един от алкалоидите на опиума, който не се контролира от закона).

А ето какво  има най-често в хероина и  кокаина според други източници на информация:

Хероин  – примесите, които се слагат в него са почти същите както при амфетамините, но има и допълнения: кофеин, сода бикарбонат, сухо мляко, хинин, парацетамол, пирамем, какао, пудра захар, както и някои лекарства, които усилват ефекта на хероина като барбитурати, бензодиазепини, кодеин.

Кокаин – и тук същата работа: прокаин, млечна захар, пудра захар, сухо мляко, хинин, сода бикарбонат, нишесте.

В лабораторията  на НИКК са попадали и смеси на амфетамин  с хероин, с кодеин, с кокаин и с кетамин.

Тази история  не е нещо типично само за България – тя се повтаря навсякъде по света. Това е така заради причините, поради които производителите на дрога слагат примеси. Целта е една за всички – по-голяма печалба. През колкото повече ръце минава наркотикът, толкова повече примеси се „появяват” в него. Друга причина понякога е и „връзването” на един клиент към определен дилър (или по-скоро към цялата „фирма”). Ако в дрогата на дадения дилър има и други психоактивни вещества, които правят ефекта по-силен или дори предизвикват зависимост към самите себе си, клиентът трудно ще отиде да си взима от друго място. Трета причина: заобикаляне на закона. Малка промяна в химическата формула на едно психоактивно вещество и то вече не е нелегално (поне за известно време). 

Рисковете от употребата на различни наркотици  си съществуват. Някои хора се сблъскват  с тях, а други – не. Важното  е, че всеки, който желае, може да научи  какви са те. Последното обаче не важи за рисковете от вещества, които  дори не знаем, че са там.

Представете си само каква измама е екстази с амфетамин. Откъде може човек да е сигурен какво всъщност е имало в хапчето му?


Автор: Александър Ненов